саморазрушал

Речник на българския език

1. саморазрушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазрушал е производна форма на саморазруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазрушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

саморазрушал е производна форма на саморазруша (мин. деят. несв. прич. м. р.).