саморазрушаваха

Речник на българския език

1. саморазрушаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазрушаваха е производна форма на саморазрушавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазрушаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

саморазрушаваха е производна форма на саморазрушавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).