саморазрушавах

Речник на българския език

1. саморазрушавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

саморазрушавах е производна форма на саморазрушавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. саморазрушавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

саморазрушавах е производна форма на саморазрушавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).