саморазрушавания

Речник на българския език

1. саморазрушавания — мн. ч.

саморазрушавания е производна форма на саморазрушаване (мн. ч.).

2. саморазрушавания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

саморазрушавания е производна форма на саморазрушавам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).