саморазрушавал си

Речник на българския език

1. саморазрушавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазрушавал си е производна форма на саморазрушавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазрушавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазрушавал си е производна форма на саморазрушавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазрушавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазрушавал си е производна форма на саморазрушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).