саморазрушавал

Речник на българския език

1. саморазрушавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазрушавал е производна форма на саморазрушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазрушавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазрушавал е производна форма на саморазрушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазрушавал — мин. деят. св. прич. м. р.

саморазрушавал е производна форма на саморазрушавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. саморазрушавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

саморазрушавал е производна форма на саморазрушавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).