саморазпуснела

Речник на българския език

1. саморазпуснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпуснела е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазпуснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазпуснела е производна форма на саморазпусна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).