саморазпуснат

Речник на българския език

1. саморазпуснат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпуснат е производна форма на саморазпусна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазпуснат — мин. страд. прич. м. р.

саморазпуснат е производна форма на саморазпусна (мин. страд. прич. м. р.).