саморазпуснало

Речник на българския език

1. саморазпуснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпуснало е производна форма на саморазпусна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпуснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

саморазпуснало е производна форма на саморазпусна (мин. деят. св. прич. ср. р.).