саморазправял съм

Речник на българския език

1. саморазправял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазправял съм е производна форма на саморазправям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазправял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазправял съм е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазправял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазправял съм е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).