саморазправял си

Речник на българския език

1. саморазправял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазправял си е производна форма на саморазправям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазправял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазправял си е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазправял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазправял си е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).