саморазправял е

Речник на българския език

1. саморазправял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазправял е е производна форма на саморазправям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазправял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазправял е е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазправял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазправял е е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).