саморазправяло съм

Речник на българския език

1. саморазправяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазправяло съм е производна форма на саморазправям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазправяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазправяло съм е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазправяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазправяло съм е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).