саморазправяло си

Речник на българския език

1. саморазправяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазправяло си е производна форма на саморазправям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазправяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазправяло си е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазправяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазправяло си е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).