1. саморазправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
саморазправяло е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. саморазправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
саморазправяло е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. саморазправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.
саморазправяло е производна форма на саморазправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. саморазправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
саморазправяло е производна форма на саморазправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).