саморазправяли са

Речник на българския език

1. саморазправяли са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

саморазправяли са е производна форма на саморазправям (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазправяли са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправяли са е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. саморазправяли са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправяли са е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).