саморазправяли

Речник на българския език

1. саморазправяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправяли е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазправяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазправяли е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. саморазправяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазправяли е производна форма на саморазправям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. саморазправяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазправяли е производна форма на саморазправям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).