саморазправяла си

Речник на българския език

1. саморазправяла си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазправяла си е производна форма на саморазправям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазправяла си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазправяла си е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. саморазправяла си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазправяла си е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).