саморазправяла е

Речник на българския език

1. саморазправяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазправяла е е производна форма на саморазправям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазправяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазправяла е е производна форма на саморазправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. саморазправяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазправяла е е производна форма на саморазправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).