саморазпаднете

Речник на българския език

1. саморазпаднете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

саморазпаднете е производна форма на саморазпадна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. саморазпаднете — повелително наклонение, мн. ч.

саморазпаднете е производна форма на саморазпадна (повелително наклонение, мн. ч.).