саморазпаднел е

Речник на българския език

1. саморазпаднел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпаднел е е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).