саморазпаднело

Речник на българския език

1. саморазпаднело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпаднело е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпаднело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

саморазпаднело е производна форма на саморазпадна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).