саморазпаднели

Речник на българския език

1. саморазпаднели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпаднели е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазпаднели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазпаднели е производна форма на саморазпадна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).