саморазпаднела

Речник на българския език

1. саморазпаднела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпаднела е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазпаднела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазпаднела е производна форма на саморазпадна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).