саморазпаднел

Речник на българския език

1. саморазпаднел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпаднел е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпаднел — мин. деят. несв. прич. м. р.

саморазпаднел е производна форма на саморазпадна (мин. деят. несв. прич. м. р.).