саморазпаднал съм

Речник на българския език

1. саморазпаднал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазпаднал съм е производна форма на саморазпадна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпаднал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазпаднал съм е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).