саморазпаднал си

Речник на българския език

1. саморазпаднал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазпаднал си е производна форма на саморазпадна (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпаднал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

саморазпаднал си е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).