саморазпаднал е

Речник на българския език

1. саморазпаднал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпаднал е е производна форма на саморазпадна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпаднал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпаднал е е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).