саморазпаднало е

Речник на българския език

1. саморазпаднало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпаднало е е производна форма на саморазпадна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпаднало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпаднало е е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).