саморазпаднало

Речник на българския език

1. саморазпаднало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпаднало е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпаднало — мин. деят. св. прич. ср. р.

саморазпаднало е производна форма на саморазпадна (мин. деят. св. прич. ср. р.).