саморазпаднали са

Речник на българския език

1. саморазпаднали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

саморазпаднали са е производна форма на саморазпадна (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазпаднали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпаднали са е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).