саморазпаднали

Речник на българския език

1. саморазпаднали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпаднали е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазпаднали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазпаднали е производна форма на саморазпадна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).