саморазпаднала е

Речник на българския език

1. саморазпаднала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпаднала е е производна форма на саморазпадна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазпаднала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпаднала е е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).