саморазпаднала

Речник на българския език

1. саморазпаднала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпаднала е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазпаднала — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазпаднала е производна форма на саморазпадна (мин. деят. св. прич. ж. р.).