саморазпаднал

Речник на българския език

1. саморазпаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпаднал е производна форма на саморазпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

саморазпаднал е производна форма на саморазпадна (мин. деят. св. прич. м. р.).