саморазпадаха

Речник на българския език

1. саморазпадаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпадаха е производна форма на саморазпадам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазпадаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпадаха е производна форма на саморазпадам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).