саморазпадал съм

Речник на българския език

1. саморазпадал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазпадал съм е производна форма на саморазпадам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпадал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазпадал съм е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазпадал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазпадал съм е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).