саморазпадал е

Речник на българския език

1. саморазпадал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпадал е е производна форма на саморазпадам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазпадал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпадал е е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. саморазпадал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

саморазпадал е е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).