саморазпадало съм

Речник на българския език

1. саморазпадало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало съм е производна форма на саморазпадам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпадало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало съм е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазпадало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало съм е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).