саморазпадало си

Речник на българския език

1. саморазпадало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало си е производна форма на саморазпадам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпадало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало си е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазпадало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало си е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).