саморазпадало е

Речник на българския език

1. саморазпадало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало е е производна форма на саморазпадам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпадало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало е е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазпадало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало е е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).