саморазпадало

Речник на българския език

1. саморазпадало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазпадало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазпадало е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. саморазпадало — мин. деят. св. прич. ср. р.

саморазпадало е производна форма на саморазпадам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. саморазпадало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

саморазпадало е производна форма на саморазпадам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).