саморазпадали са

Речник на българския език

1. саморазпадали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

саморазпадали са е производна форма на саморазпадам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазпадали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпадали са е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. саморазпадали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпадали са е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).