саморазпадали

Речник на българския език

1. саморазпадали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпадали е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. саморазпадали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

саморазпадали е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. саморазпадали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

саморазпадали е производна форма на саморазпадам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. саморазпадали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

саморазпадали е производна форма на саморазпадам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).