саморазпадала си

Речник на българския език

1. саморазпадала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазпадала си е производна форма на саморазпадам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазпадала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазпадала си е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. саморазпадала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

саморазпадала си е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).