саморазпадала е

Речник на българския език

1. саморазпадала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпадала е е производна форма на саморазпадам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазпадала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпадала е е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. саморазпадала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпадала е е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).