саморазпадала

Речник на българския език

1. саморазпадала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпадала е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. саморазпадала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

саморазпадала е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. саморазпадала — мин. деят. св. прич. ж. р.

саморазпадала е производна форма на саморазпадам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. саморазпадала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

саморазпадала е производна форма на саморазпадам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).