1. саморазпадал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
саморазпадал е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. саморазпадал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
саморазпадал е производна форма на саморазпадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. саморазпадал — мин. деят. св. прич. м. р.
саморазпадал е производна форма на саморазпадам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. саморазпадал — мин. деят. несв. прич. м. р.
саморазпадал е производна форма на саморазпадам (мин. деят. несв. прич. м. р.).