саморазкрил съм

Речник на българския език

1. саморазкрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазкрил съм е производна форма на саморазкрия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. саморазкрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

саморазкрил съм е производна форма на саморазкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).