саморазкрило

Речник на българския език

1. саморазкрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

саморазкрило е производна форма на саморазкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. саморазкрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

саморазкрило е производна форма на саморазкрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).